Усъмниха се в разпада на „божествената частица“, нарушаващ законите на физиката
Следи от необикновени разпади на „ божествената парченце “ – Хигс бозона, нарушаващи правилата на Стандартния модел на физиката, не са открити в първите данни, получени след рестарта на ускорителя, споделя френският физик Адам Фалковски.
В началото на предходната година физиците от колаборациите ATLAS и CMS, които работят на едноименните детектори на Големия адронен колайдер, обявиха за необикновено изобретение – те съумели да открият подмятания, че „ “ в извънредно редки случаи се разпада на тау-лептон и мюон.
Подобен вид на разпада станал извънредно огромна изненада за физиците – сходство с правилата на Стандартния модел Хигс бозонът би трябвало да се разпада или на фотони, или на двойки от една и съща парченце и античастица, а не на две разнообразни частици. Подобен разпад, както изяснява Фалковски, нарушава законът за предпазване на лептонното число.
Както открили наблюденията, сходни разпади, в случай че те фактически съществуват, протичали извънредно рядко – вероятността от тяхното пораждане не надвишава 0,86%. Заедно с ниската статистическа меродавност на резултатите, непревишаващи 2,5 сигма (нивото на научно изобретение е 5 сигма), това предиздвикало доста учени да се усъмнят, че в действителност протичат сходни ексцентрични разпади.
Според Фалковски опасенията почнали да се удостоверяват – новите данни, получени от ускорителя предходната година след обновяването му и покачването на силата на конфликт до равнище 14 тераелектронволта, сочели, че сходни разпади въобще не протичат на такива сили.
Това снижило равнището на значителност до психическата граница от 2 сигма. Както счита френският академик, данните, които ускорителят ще получи тази година, могат изцяло да „ занулят “ откритието.
С Фалковски не е склонен чешкият физик теоретик Любош Мотъл (Lubos Motl), който отбелязва в своя блог, че още през 2012 година са видяни следи от сходни разпади на ускорителя. По думите му размерът от данни, насъбрани предходната година, е прекомерно дребен за каквито и да било прогнози.
„ Подобно намаляване в статистическата меродавност може да е обвързвано с това, по какъв начин протичат инцидентни и много редки процеси в природата. Не споделям, че фактически протича сходен разпад, нарушаващ закона за предпазване на лептонното число.
Освен това съм съвсем сигурен, че не съществуват – по мои оценки вероятността за съществуването му не надвишава 10%. Но това не е мотив решително да се твърди, че ги няма “, заключава физикът.
